Диана Митева « Център Идея Вита

Танци

За деца и родители

Translate

Translate »
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish

Диана Митева

Жена за двеста

Не бе мечтал ти да ме имаш – не!

Та всичките жени били са твои.

Но аз влетях в живота ти на пурпурни криле,

претърсих всичко в теб –

обърнах го с хастарите нагоре.

Със дни очи от мен не можеше да вдигнеш.

Да дишаш бе ти трудно без да знаеш,

че има ме до теб, че чакам, че съм будна…

Че има със кого прекрасно да играеш.

Със моя дъх и огън всеки път излиташ,

усещаш се свободен, душата ти се рее

и чудиш се как тъй с една жена да пееш

успяваш, след като си имал 200?

Така е, защото аз съм слънчева невеста,

жар- птица със сърце на лъв съм,

магичен водолей, със име със сила на богиня

и всеки, що погледна и докосна

мечтае и щастлив е да ме има.

Хубава жена

Премръзнало- дъждовно се събличам,

нахлузвам твойте дънки – за кураж,

ти носиш ягоди, шампанско…Как обичам!

И канапето ни приютява в приказен мираж.

Свещено топло е, душите ни се греят

от нежната омайна тишина,

след миг – в безброй целувки ще запеят

камбаните на нашите сърца…

Оглася сребърният звън неземен

и озарява като фар нощта,

в която всеотдаен мъж наяве следва

любимия си филмов разказ – „Хубава жена”.

ЗЕМЯ, ЦЕЛУНАТА ОТ БОГА
/ на България /

ЗЕМЯ, ЦЕЛУНАТА ОТ БОГА,
РОДЕНА СЪМ
И СЪМ ИЗРАСЛА В ТЕБ.
СЪС ТВОЙТА МЪДРА СИЛА ВСИЧКО МОГА:
ДА ПЕЯ, ДА ТВОРЯ, ДА РАБОТЯ
… ЗА ВСИЧКИ,
НЕ САМО ЗАРАДИ СВОЯ ХЛЯБ.

ОБИЧАМ ТЕ, ОАЗИС НА ЗЕМЯТА,
ЕДЕМСКА НИВА, ПЕРЛА НА СВЕТА!
СЪС ВСИЧКО ТИ СИ ОТ БОГАТА ПРЕБОГАТА -
МОРЕ, РЕКИ, ГОРИ И ПЛАНИНИ, И ЕЗЕРА,
СВЕЩЕНИ КЪТЧЕТА, БОЖЕСТВЕНО ОБЛЯНИ
ОТ ЧИСТО СЛЪНЦЕ, ДУХ И СВЕТЛИНА…
И ЦЯЛОТО ТОВА БОГАТСТВО Е СЪБРАНО
ОТ БОГ ЗА НАС -
СВЕЩЕН НАРОД – ЛЮБИМЕЦ ЗА ТОВА,
ГЛАВАТА ДНЕС ДА ВДИГНЕМ,
ДА УСЕТИМ НЕЗЕМНАТА СИ СИЛА, СВЯТА МОЩ,
ДА СЕ ПРЕГЪРНЕМ И В ПРЕГРЪДКА ДА РАЗТВОРИМ
ВЕКОВЕН ЕГОИЗЪМ, МЪСТ И ЗЛОСТ,
СЪРЦЕТО С ЧИСТА ОБИЧ ДА ИЗПЪЛНИМ,
БОЖЕСТВЕНОТО В НАС ДА СЕ РАЗКРИЙ
И АКО ТРЯБВА,
ЦЯЛАТА ЗЕМЯ ТЪЙ ЩЕ ПРЕБОДИМ,
И С ФАКЕЛА НА ЛЮБОВТА ЩЕ ОСВЕТИМ!

03.07.13

Довиждане до другия живот!

Харесва ми

да гледам как играеш,

как любиш или мразиш,

как мечтаеш…

Ти светъл спомен си

от миналите дни,

когато душата ми те молеше:

„Не, бързай! Остани!”,

А твоят ум отвръщаше:

„Не спирай, сам върви!”

В сърцето си те нося аз, Любов!

Стоиш си вечно там,

като в кивот,

така, че няма как да кажеш „Сбогом!”

затуй ти казвам само аз сега:

„Довиждане,

до другия живот!”

29.03.13

***

Мечти

Мечтаехме да бъдем светлина,

която да огрява чак звездите.

Мечтаехме да носим топлина

и с нашата Любов да сгряваме душите.

Мечтаехме за Новия живот,

във който да се слеят пак съдбите…

Мечтаехме….

Мечтите са за туй,

за да се радваме,

че пребиваваме във Бога

със душите.

29.03.13

***

ИЗГРЕВ

Изгревът е тъй прекрасен

сред безбрежна тишина,

след сребрист светлик неясен

на изгасваща луна.

Слънчевият диск показва

руменото си лице

и приютява в мека пазва

влюбеното ми сърце.

Сменя с радост той за нас

цветовете на дъгата,

гледаме го във захлас

и полита ни душата…

над смълчаната гора,

над лилавите полета

и по слънчева пътека

се отправя към небето.

Там трептим в едно със него,

като слънце ние ставаме

и запява в миг сърцето:

„На тебе даваме –

от теб получаваме.”

***

Неземна Любов

В очите ти обичам да се взирам

и да откривам свят от мен желан,

а той – пречиства ме, издига ме, твори ме

с необятността на океан.

Усмивката ти слънчева обичам,

разцъфнала на ведрото лице

и слънчево момче аз те наричам,

с пламтящо огнено сърце.

Неземен си, звезда си – туй го зная,

дошъл си да обичаш ти без свян,

аз искам да остана с теб след края,

да мога цялата си обич да ти дам.

***

Добродетели

Смелост е да можеш да отдаваш

цялата Любов, която имаш.

Да топлиш, да прегръщаш, да прощаваш,

сърца сломени ти да приласкаваш.

Вяра е да можеш да обичаш

дори и този, който враг зове се,

истини да казваш, да изричаш

на всички, без да питаш от къде са.

Мъдрост е, когато те нападнат

и сърцето искат да изтръгнеш.

Да благодариш, а не да страдаш

и Любовта в душите им да върнеш!

***

Слънчева поезия

Как свикнах тази приказна поезия

да ми изпълва нощите и дните,

да ме окриля, да ме радва, да ме глези

и да се чувствам тъй възвишено честита.

Ако я няма – Слънцето изгасва,

сърце притихва и душата страда,

детето в мен разплаква се, тъй както

отнели са му скъпата награда.

А то е тъй, защото знам, че мога

да получавам този дар, когато

издигам се над суетата и над смога

на делника. Тогава

Слънцето съм аз самата.

***

Изпращам ти дъха си да те стопли,
да разтопи леда, да приласкае самотата.
Надеждата не е добър приятел,
повикай вярата и тя ще ти отвори
към сърцето ми вратата.

***

Невъзможна любов

Обичам те тъй нежно във сърцето

не може да го обясни това умът,

сълзите ронят се върху лицето

и бори се душата с личността.

Това е вечната любов необяснима

щом срещнеш се с душата на човек,

с когото сте пламтели с огън несравним

и ТУК, и ТАМ, и повече от век.

Сърцето помни и душата знае –

навеки свързани сме и горим,

а личността за тези трепети нехае,

но любовта не чезне „яко дим”.

За нея няма ,невъзможности, прегради,

тя мъдра е и смела при това,

ума ще вразуми, дори и ново тяло ще направи.

Безкрайно те обичам и знам:

преходна е личността.

***

Молитва
Моля се да имам сили
да издържа тез тонове Любов,
които ме обливат и издигат
и на Голгота ме разпъват в кръст суров.

Моля се да имам сили да отвърна
на всичките копнежи на Духа,
да се смиря, когато Те прегърна,
Едно да бъдем в кръста и в греха.

Дали е грях, когато се намират
два вечни пламъка  и силно запламтят?
Ти-Бог, а аз-Богиня, сътворяваме
от океан-Любов прекрасен Божий Свят!

***

Бонбонено-нежни копнежи,

учудено-ледени мисли,

изгаряща в болка надежда.

Къде е извечният смисъл?

Любов, непознала прегради

сърце в диаманти да пръсне,

душа, тъй вековна, а млада –

златен плод, от Бога откъснат.

***

На Л.

Ти спътник си във многото ми роли,

гледаш отстрани, понякога участваш

и виждал си ме всякаква – пияна или гола,

не ме остави и дори, когато исках да угасна.

Кармична свързаност това е, от многото животи,

В които явно сме грешили до полуда,

Ще продължават туй свидетелство и ролите, докато

Уроците научим, уморим се и решим…да бъдем други.

***

Когато те целуне Светлината

Когато те намери Светлината

Ще те целуне по челото

И ще запали в тебе лунна свещ.

Във танц ще завърти сърцето със Земята

И ангели ще дойдат, цяло ято за кураж.

Ще се издигне от сърцето ти

огромна мощна сила – див вулкан,

ще потопи във огъня и ще залее всичко

като разбушуван необятен океан.

Обичам този огън див в сърцето

Той мъдър е, вълшебен при това,

Изпълва ме със простотата на детето

И с чистотата на елмазена сълза.

Таз неземна светла обич така сгрява

И гали като ангелско крило

Сега разбирам за какво сърцето е копняло

През толкова години самота:

Да ме целуне Светлината по челото

И със Божествена Любов изпълнена

Самата аз да стана Светлина.

***

Пътуване

Багажът стегнат е.

Сълзите ми напират във очите.

Набирам номера,

поръчвам си такси.

„Аптека е, аптека е, госпожо!” –

отсреща викат ми…

Затварям…

Няма как аптека

мойта скръб да утеши…

„Тръгни веднага” –

ми нашепват ангели.

„Готова си

и Силата е в Теб!

Не бой се,

с нас ще можеш

да прекосиш дори и Ада,

света на Любовта

ще ти помогнем да съзреш!

Ти само слушай

и си спомняй,

това пътуване е само част от Пътя,

знай!

А Любовта минало,

и бъдеще,

и Смисълът…

затуй пътувай

и раздавай я

до край!”

05.02.13

***

Дяконе…!

/на Левски/

Избрала съм да дойда във света

на датата, в която ти си тръгнал.

И от тогава съм белязана с скръбта,

в която потопи един народ,

не дръзнал, със теб

към Бога си да свърне.

И как да е честит за мен деня,

във който паметни венци се вият.

И как да се усмихвам аз

дори в съня ?

Пред Твоя лик сърцето ми се свива…

Знам. „Времето е в нас

и ние – в него” –

Повтарям твоите завети днес.

Опитвам се да любя

не да мразя

и да раздавам свобода

и мъдрост

в твоя чест.

06.02.13

***

Небесно море

Небесно море –

Малко езеро

Сред раздърпани

Пухкави облаци,

Късче синьо

Лазурно мечтано

Сред мътилката

Сивкаво-черна.

И във него

Оглежда се слънцето

Със златисти къдрици

Разпуснати.

Туй е приказен залез,

В който

Се къпят мечтите ми.

***

Нарисувай ми Любов

Нарисувай ми Любов!

Ей такава, млада, жива,

Непредвидена, сакрална

И свещено мълчалива.

Нарисувай ми Любов!

Моля те, така ми трябва,

Да превърне мен в платно

И да грее безпощадно…

Всяка мъничка искрица

От сърцето ми неземно

Да превърне хората в Жар-птици

Със тела – платна нетленни.

Нарисувай ми Любов!

***

Ще те чакам /докато ме търсиш/

Ще те чакам, докато е нужно –

Векове, хилядолетия, еони…

Ще те чакам и ще те обичам

Със любов дълбока и неземна.

Ще те чакам, докато обичаш

Други, колкото е нужно.

Човешката любов не ми е интересна.

Ще си вървя сама по Пътя и ще служа,

Докато превърна се във ангел бял, небесен.

Тогава с ангелска Любов ще те потърся,

Ще ти изпея лебедова песен

И ако ти готов си да ме зърнеш,

Ела при мен, с криле ще те прегърна.

Ако решил си още да играеш

И любовта на ангел пак не е достатъчна,

Ще продължа да чакам, дори и без да знаеш,

И да вървя към Бог, със смели стъпки крачеща.

Ще дойде, знам, накрая този час,

Когато ще се срещнем там – при Бога,

Божествена Любов ще лумне в нас,

Душите ще се слеят и ще могат

Вълшебна сфера да направят, златна,

С която да пътуват през Вселени…,

А… дотогава,

Аз ще чакам тебе,

А ти – във всяка следваща любов

Ще търсиш

Мене.

17.02.13

***

ЧЕШМА СЪМ АЗ

Събирам себе си във шепа

Измивам в сълзи своето лице

Пречиствам се с една надежда,

Че има още много обич в моето сърце.

Косите си разстилам в мека пазва

И приютявам всеки, в миг поспрял

От мен любов да пие като от аязмо,

Да си почине и да продължи нататък,

Но друг живот, не  както е живял.

Чешма съм аз, изправена на Пътя,

С води – очи и пейка – лъч-усмивка

В очите ми сам Бог обича да се къпе,

На пейката пък-Слънцето присяда за почивка.

Тъй с Бог и Слънце, моята любов е лековита

За всеки жаден пътник,

Решил да спре за малко

И да я опита.

***

Божествената обич на сърцето

Сънят ненужен е,

Когато си изцяло

В Божествената обич

На сърцето.

Тя зарежда твоя ум,

Душа и тяло,

Защото сливат се

Земята със Небето

И няма време, нито работа,

Ни сън,

Ни мръква, нито съмва,

Не знаеш що е вътре,

Що е вън,

А само Лунна свобода

И Слънчев дъх около теб,

Додето,

Решиш да пребивавш

Сам, наяве

В Божествената обич на сърцето.

***

«Да търся СЕБЕ СИ, а не ЛЮБОВ!»

ми препоръчваш.

«Добре, съгласна съм, така е».

Аз търсих, страдах и се молих,

докато узная,

че всъщност «СЕБЕ СИ» ЛЮБОВ Е,

а Тя – НАЧАЛО е

и КРАЙ е,

и ДУША и ВСИЧКО –

БОГ Е!

Сега го зная.

***

ФЕЯ

Подариха ми една малка фея.
На рожденния ми ден се появи.
Били сме си приличали със нея.
Може би по чудните мечти?

„Бъди желана и неповторима,
щастие в очите да блести!“-
ми пожела приятелка любима
и още:“В живота по вода да ти върви!“

А феята е кацнала във цвете
със синя пеперуда за другар.
Крилата й от злато са и двете,
в ръката й – букет от жълт и лилав минзухар.

Държа събрана красотата на света във мойта шепа,
замислено попивам я с очи,
откликва и изпълва се с любов сърцето,
дъга изгрява от сълзи и феини лъчи.

***

КЪМ НОВИЯ ЖИВОТ


ПОТЕГЛЯМ ОТ ПЕРОНА НА ЖИВОТА –

НА СТАРИЯ, БЕЗРАДОСТЕН ЖИВОТ,

ПОНЕСЛА КРЪСТА СИ,

ИЗКАЧВАМ СВОЯТА „ГОЛГОТА”,

НО…ЗНАМ КЪДЕ ОТИВАМ –

КЪМ СВЯТ ЧОВЕЧЕН, НОВ.

ТОЙ – КРЪСТА, ТЕЖЪК Е,

НО ВСЕ ПАК ОТ ДЪРВО Е,

ДЪРВОТО ПЪК Е СИМВОЛ НА РАСТЕЖ,

СЪС ВСЯКА МАЛКА КРАЧКА

МОЕТО СЪРЦЕ ИЗПЪЛВА СЕ

СЪС ВЯРА И ЛЮБОВ, СЪС МИЛ КОПНЕЖ,

ЧЕ КАКТО СУТРИН СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА

И ВСИЧКО ТО ОБЛИВА В СВЕТЛИНА,

ТЪЙ МОЕТО ДЪРВО – КРЪСТ ЖИВО СТАВА

И КОРЕНИ ТО ВПИВА В МЕН,

И КЛОНИ РАЗПРОСТИРА В СИНЕВА…,

ЧЕ ДАЖЕ, КАТО ОЧИТЕ МИ ЗЕЛЕНИ,

РАЗЛИСТВАТ СЕ ПРЕКРАСНИ ПРОЛЕТНИ ЛИСТА.

И ЩЕ ЗАГНЕЗДЯТ, И ЩЕ ПЕЯТ В НЕГО ПТИЧКИ,

ЩЕ СЕ ОТРУПВА ЕСЕН ЦЯЛО В ПЛОДОВЕ,

ЩЕ ХРАНИ СЪС ЛЮБОВ И ВЯРА ВСИЧКИ…

ТЪЙ КРАЧЕЩО, ЖИВОТРЕПТЯЩО,

СЪБРАЛО ЦЯЛАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ,

ТОВА ДЪРВО – КРЪСТ, ЗАЕДНО С МЕН

В ЕДНО

Е… ВСЪЩНОСТ СЕМЕТО

НА НОВИЯ ЖИВОТ.

***

Смело се гмуркам във утрото,

Яхнала скейборда на слънцето,

С бял облак около шията

Вълшебствам навред и във всичко…

Ей, подвикват ми спомени,

В какво ти се крие магията?

Магия ли? – отвръщам с усмивка задъхана,

Това е Любов безконечна,

На влъхва.

***

БЪЛГАРИЙО!

В сърцето на Балкана съм родена

Избрала съм да дойда точно там,

В пречистващи огньове да изгарям,

За да спечеля свобода нетленна…

Чистилище е туй – това го знам.

С Божественото име на челото,

Като белязан чуждоземен еднорог,

Проправям своята пътека сред теглото,

Затиснало от векове свещен народ,

Изгубил вяра в себе си  и във доброто,

Но…тоз народ любимец е на Бог!

Не ме е страх от тръните житейски,

Раздиращи снагата ми до кръв,

Ако в Любов превърна битието си

И с дела извезвам добродетели библейски…

Тъй приютена, най- накрая в твойта гръд,

Бих дала цялата си земна светлина за Теб, Българийо!

За да възкръснеш и облееш с Любовта

И този свят,

Че и Отвъд!

***

В градината на моята душа

В градината на моята душа се свих,

Сама съм

И е тихо, тихо…

Смълчана съм, без маска и без грим

И никой не ме търси,

Само моят стих

Почуква лекичко,

Открехва си вратата,

На пръсти влиза

И до мен присяда, кат жених,

Дошъл да ми целуне пак ръката,

С която да извая Теб в триптих,

За да населя моята градина на душата.

***

Довиждане до другия живот!

Харесва ми

Да гледам как играеш,

Как любиш или мразиш,

Как мечтаеш…

Ти светъл спомен си

От миналите дни,

Когато душата ми те молеше:

„Не, бързай! Остани!”,

А твоят ум отвръщаше:

„Не спирай, сам върви!”

В сърцето си те нося аз, Любов!

Стоиш си вечно там,

Като в кивот,

Така, че няма как да кажеш „Сбогом!”

затуй ти казвам само аз сега:

„Довиждане,

До другия живот!”