A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

РАЗМИСЛИ ЗА РИЛА

От няколко години имам желание да отида на Рила по време на празниците на Бялото Братство и все не ми се случваше. Тази година от рано си го пожелах и оставих нещата да си се случат сами. Осъзнавах, че явно не съм била готова да се срещна както с Рила, така и с хората, които ходеха там. Имам предвид срещата на душите – моята и тази на планината, както и тези на другите хора. Иначе като турист нямам никакъв проблем да отида където и да е. Само, че напоследък не виждам смисъл от това да ходя като турист и вече не си позволявам такова разхищение на време. Срещата стана по- най- добрият за мен начин, по който можеше да стане. Първо разбрах, че ми се позволява да отида, след като, независимо от факта, че в последния момент намерих 2-3 дни време и никъде наоколо нямаше свободни места – хижи, хотели, се яви едно предложение, един телефонен разговор и един напълно непознат планински водач, който ни направи резервация на свое име в хотел „Панорама”, на най- хубавия етаж, в най- хубавата стая, от чиято тераса слънцето ме галеше всяка сутрин, а поляната беше на 2 метра разстояние. Всичко около пътуването до там и престоя беше като в приказка – вълшебства едно след друго и аз направо оставах без дъх да ги регистрирам и осъзнавам, и нищо друго не ми идваше да правя, освен да благодаря непрекъснато за всички подаръци. За мен животът с вълшебства не е нещо ново – това го упражнявам от година – две и все повече ми се удава. Това всички го можем и то е състояние на духа, включващо преди всичко Вяра, а след това Любов и Благодарност. Тъй като съм в такъв период на живота, че не мога да /или не си позволявам/ да правя напълно това, което искам, то и „блаженото ми вълшебно” състояние успявам да подържам от време на време. Пожелавам си да мога един ден да го правя постоянно, дори го вярвам, че е просто въпрос на време и си пожелавам и много други хора да успяват да го правят, защото тогава наистина ще заживеем в един прекрасен реален свят. Дотогава, обаче ще ни се струват като вълшебства всички добрини, които получаваме.

Та, …за Рила…пристигаме с колата при лифта и точно едно място за паркиране, при това на сянка, после никаква опашка за лифта, комфортно и вълнуващо пътуване – леко се диша този въздух и пречиства, омиротворява и енергетизира. Горе, на хижата поехме по пътеката до „Бъбрека”. По пътя се запознах с Ива Дойнова, за която ми говореха от доста време много хора, насладих се на една група ентусиасти, които репетираха за паневритмията и създаваха такава чудна енергия около себе си, че направо ми се прииска и аз да се впусна в танците /даже видях и мястото си до един по- възрастен човек на последната редица, който си нямаше партньор…признавам си, че егото ме надви и си останах с мечтата за следващ път. Още на една трета от разстоянието някак естествено мъжа ми остана да бере боровинки и аз изминах пътя сама. Това беше много важно за мен пътешествие. За пореден път разбрах, че някои неща не могат да бъдат споделени – всяка душа сама си ги изживява, нещо от типа на „Човек се ражда и умира сам”. Тук получих и един урок – бях гладна и тъкмо започнах да съжалявам, че не останах при храната, както и леко започнах да нервнича, че никой не отговаряше на телефонните ми повиквания, когато видях, че Любомир се задава с бодра крачка и тъкмо да си отворя устата да потърся сметка и той ми подаде една шепа с боровинки. Просто ми идваше да потъна в земята от срам /това естествено не му го казах/, но разбрах, че получавам всичко от което се нуждая точно когато трябва и както трябва и единственото, което е добре да правя е да бъда благодарна и да не позволявам на егото да ми пробутва „номерата си”…./следва продължение/

Comments are closed.