РАЗМИСЛИ ЗА РИЛА /продължение/ « Център Идея Вита

Танци

За деца и родители

Translate

Translate »
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish

РАЗМИСЛИ ЗА РИЛА /продължение/

СИЛАТА

…Изкачваме се по пътеката нагоре, към „Близнаците”. Реалността беше като филм – хората, които срещах и поглеждах в лицата, до един ми бяха познати. Започнах да записвам имената им в тефтера – за всеки случай. Когато стигнахме до първото езеро, пак останах сама – Любомир бързаше напред, а аз изпитах усещането, че няма за къде да бързам, нещо ме караше да вървя бавно и осъзнато…Започнах да оглеждам местността – наоколо имаше много камъни, разпръснати в тревата…Разглеждах ги бавно и…получих импулс да си събуя обувките. Тръгнах по чорапи и те /камъните/ ме „повикаха”..Играта започна…: стъпвах върху тях и веднага усещах „кожата им”, енергията им. Едни бяха меко топли, галещи и изпълващи, а други – хладни и отрезвяващи.Забавлявах се и се оглеждах, за да видя дали има някой, с който да споделя тази радост…не, нямаше никой наоколо – бях сама. Пътеката, по която постоянно се движеха хора и в двете посоки, беше странно опустяла…И тогава го видях…него – моят камък. Приближих се, погалих го…и разбрах – играта свърши.., за почва филмът. Без да знам защо, започнах да свалям дрехите от себе си и да ги поставям върху камъка – бавно, ритуално, с наслаждение. Оставих почти всичко – не ме интересуваше как изглежда това от страни, другите не съществуваха в моя свят сега.

На разстояние от мен имаше два големи камъка /скали/, изправени вертикално и между тях отпред – трети, по- малък. Една приятелска енергия ме накара да тръгна към тях, но не директно, а по дъга, следвайки отново подредени в тревата други камъни. Пак вървях бавно, леко и малко като в транс. Озовах се зад едната скала, хванах се за нея с дясната ръка и усетих желание да хвана с лявата другата. Между тях, обаче имаше разстояние, изпълнено с иглолистни храсти. Не се виждаше начин да стигна до другата скала, без да пропадна в храстите. Стоях и се чудех как да направя това – да се озова между двете скали, защото бях убедена, че трябва на всяка цена да го направя…и тогава се появи безумното желание просто да стъпя в храстите. Беше алогично – би трябвало да пропадна между клоните, но желанието ми беше толкова силно, че се подчиних /игнорирах ума и оставих интуицията да ме води/. Бавно, с десния крак започнах да стъпвам, клоните поддаваха и на 5-6 см надолу, когато вече не можех да се удържам с ръце, за да не падна изцяло в храсталаците…усетих опора – отдолу имаше камък. Тогава си казах: „Аха, знаех си…там е!”…Изпитах такова облекчение! А стъпалото ми беше издрано от игличките, бодеше ме, но това нямаше значение. Хванах с по една ръка скалите и се озовах в пространството между тях, изправих се като струна и… тогава я усетих…Силата – надигаше се в мен отвсякъде – от ръцете, от краката и ме изправяше все повече и повече…усетих се на мястото си, плъзнах поглед на нивото на височината, на която бях и изпитах познато чувство…, но имаше още нещо – не беше пълно някак си…Погледнах надолу и…тогава разбрах – третият камък пред скалите – :в него имаше издълбана стъпка, добре оформена човешка стъпка. Инстинктивно, бързо си поставих десния крак и о-о, да – моят размер! Пасна ми идеално.  И отново тази енергия! И така, в една малко странна поза – десният крак в камъка, левият отпред, с ръце в страни, хванали двете скали, аз стоях и усещах в себе си силата на Жрица, на Богиня! Но още не беше всичко. Обходих с поглед полянката пред камъните и картината се появи в пълния си блясък: от ляво на дясно, в полукръг пред моите скали имаше наредени камъни, върху всеки беше седнал жрец, а в средата беше Той – Огънят-точно срещу мен.Моята Сила и Неговата Сила се сливаха в Едно…и нямаше време, нито пространство – нищо….Световете се сляха…Силата беше всичко…!

Не знам колко съм стояла така. Извади ме неистовият звън на мобилния ми телефон, който звънеше от минути, оставен върху дрехите. Разбрах: филмът свърши…Връщам се от „другата реалност” /както се изразява един приятел/…

/евентуално може да има продължение за синхроничностите/