A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

“В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО“

Има една такава пиеса…Два часа на сцената се сменят актьори на един и същ  декор, говори се, мълчи се… и като червена нишка се вплита едно очакване… на някой си Годо, който ако и когато се появи, всичко ще си дойде на мястото и ще придобие смисъл… Само, че до края, Годо така и не идва…И се настанява една дълбока, безмълвна и сива празнота, която задушава всяка появила се емоция, колкото и малка да е тя, още в зародиш, всяка светла мисъл, всяка надежда…

В подобна пиеса участвах вчера вечерта. Наричаше се „Майстор на думите“, ама всички чакаха Годо – и „майсторите“, и публиката, че и водещият…обаче, всеки по своему…Липсваше енергия, беше едно застояло, неподвижно, празно и …тъжно. Хората постоянно се оглеждаха – все едно не знаеха защо са там или чакаха нещо или някой.

Състезанието започна, без да се разбере как, течеше вяло, тромаво, уморено… Думите излизаха от устата на говорещите и направо падаха на земята, и потъваха, без да оставят следа в пространството – само материя, никаква енергия – пръст, земя, без вода, която да я напои…За семе пък изобщо не говорим. Е, Виктор, с една малка пръчка, пораздвижи повърхността на „блатцето“…и толкоз. Усмивките струваха усилия и като се появяваха, веднага се стопяваха като снежинки върху топъл паваж, а ако се опиташ да задържиш някоя, тя се превръща в гримаса…

Аз също чаках Годо, но някак осъзнато и внимателно, оглеждащо се и изучаващо…Накрая, никой не го дочака, по – точно – някои не го дочакаха, а за други той просто не дойде…Само аз, като че ли бях щастливката – при мен дойдоха двама Годо – жена и мъж или по – точно – Годо се появи в двата си аспекта – женския и мъжкия  – Ива и Митко. Ива спечели наградата ми от два билета, а Митко – прие поканата ми за участие… И странно – моите Годо ми донесоха знанието и усещането не за себе си, а за мен самата. Всъщност, аз бях Годо за тях – не знам дали те го разбраха – а аз получих среща със себе си, отново, за кой ли пътІ Отиваме някъде, правим нещо, срещаме се с хора с единствената цел – отново да се срещнем със себе си… Годо е в нас и вместо все да го чакаме, по- добре да му отворим вратата, отвътре… Както е писал Руми – „цял живот чукаме на вратата и все не ни отварят, докато накрая, разберем, че сме чукали отвътре“.

Сега си спомням предишното издание на „Майстор на думите“ – барът пращеше от хора, но най – вече от енергия, въздухът трептеше от емоции, смях, аплодисменти… е, ех… живот! Имаше всичко…. и… Любов! О, да, имаше Любов! И от двете страни – от „майсторите“ към публиката и от публиката към сцената. Тази Любов сама разцъфваше по устните в усмивки и те стояха на лицата с часове…

Сега разбрах – Годо всъщност е Любов! Любов, която все чакаме и тя все не идва…, защото, всъщност е вътре в нас – Е и ВИНАГИ Е БИЛА!

/Дали Теди и Нели, които говориха за любовта, го разбраха?/

Comments are closed.