“В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО“ « Център Идея Вита

Танци

За деца и родители

Translate

Translate »
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish

“В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО“

Има една такава пиеса…Два часа на сцената се сменят актьори на един и същ  декор, говори се, мълчи се… и като червена нишка се вплита едно очакване… на някой си Годо, който ако и когато се появи, всичко ще си дойде на мястото и ще придобие смисъл… Само, че до края, Годо така и не идва…И се настанява една дълбока, безмълвна и сива празнота, която задушава всяка появила се емоция, колкото и малка да е тя, още в зародиш, всяка светла мисъл, всяка надежда…

В подобна пиеса участвах вчера вечерта. Наричаше се „Майстор на думите“, ама всички чакаха Годо – и „майсторите“, и публиката, че и водещият…обаче, всеки по своему…Липсваше енергия, беше едно застояло, неподвижно, празно и …тъжно. Хората постоянно се оглеждаха – все едно не знаеха защо са там или чакаха нещо или някой.

Състезанието започна, без да се разбере как, течеше вяло, тромаво, уморено… Думите излизаха от устата на говорещите и направо падаха на земята, и потъваха, без да оставят следа в пространството – само материя, никаква енергия – пръст, земя, без вода, която да я напои…За семе пък изобщо не говорим. Е, Виктор, с една малка пръчка, пораздвижи повърхността на „блатцето“…и толкоз. Усмивките струваха усилия и като се появяваха, веднага се стопяваха като снежинки върху топъл паваж, а ако се опиташ да задържиш някоя, тя се превръща в гримаса…

Аз също чаках Годо, но някак осъзнато и внимателно, оглеждащо се и изучаващо…Накрая, никой не го дочака, по – точно – някои не го дочакаха, а за други той просто не дойде…Само аз, като че ли бях щастливката – при мен дойдоха двама Годо – жена и мъж или по – точно – Годо се появи в двата си аспекта – женския и мъжкия  – Ива и Митко. Ива спечели наградата ми от два билета, а Митко – прие поканата ми за участие… И странно – моите Годо ми донесоха знанието и усещането не за себе си, а за мен самата. Всъщност, аз бях Годо за тях – не знам дали те го разбраха – а аз получих среща със себе си, отново, за кой ли пътІ Отиваме някъде, правим нещо, срещаме се с хора с единствената цел – отново да се срещнем със себе си… Годо е в нас и вместо все да го чакаме, по- добре да му отворим вратата, отвътре… Както е писал Руми – „цял живот чукаме на вратата и все не ни отварят, докато накрая, разберем, че сме чукали отвътре“.

Сега си спомням предишното издание на „Майстор на думите“ – барът пращеше от хора, но най – вече от енергия, въздухът трептеше от емоции, смях, аплодисменти… е, ех… живот! Имаше всичко…. и… Любов! О, да, имаше Любов! И от двете страни – от „майсторите“ към публиката и от публиката към сцената. Тази Любов сама разцъфваше по устните в усмивки и те стояха на лицата с часове…

Сега разбрах – Годо всъщност е Любов! Любов, която все чакаме и тя все не идва…, защото, всъщност е вътре в нас – Е и ВИНАГИ Е БИЛА!

/Дали Теди и Нели, които говориха за любовта, го разбраха?/