A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

История за кокошките и яйцата

Един стопанин имал кокошки. Две от тях били приятелки  – направо като сестри. Общували си по.- често и по- близко – кълвели си заедно, споделяли си червейчета, заедно ходели да пият водица. Кокошките били млади и още не снасяли яйца. като другите кокошки, но стопанинът се грижел за тях, както за останалите. Нещо повече – те си мислели, че той дори ги обича повече и се радвали, хранели се добре, почиствали си перата и ставали все по- хубави. Едната била бяла, а другата – шарена. Радост за окото били тези красиви кокошки! Съседите се спирали да ги гледат през оградата.

Един ден бялата кокошка снесла първото си яйце и огласила двора с кудкудякане. Другата си казала: – Я, какво хубаво яйце! Браво на сестра ми! И аз сигурно ще имам такова.

Започнала да снася бялата кокошка през ден, през два, през три по едно яйце и кудкудякала. Други идвали да видят яйцата й, шарената и приятелка също се радвала. Дори я окуражавала: – Много са хубави яйцата ти. Ще ти помагам да ги  показваме на съседите, за да им се радват. Мога и да ги пазя, ако искаш, докато стопанинът ги продаде.

Не щеш ли, една сутрин шарената кокошка снесла десет яйца наведнъж. На всичко отгоре и всеки следващ ден снасяла по толкова. Това продължило десетина дни и тя снесла общо стотина яйца – от хубави по- хубави! Разбрала за това бялата кокошка и й казала: – Бре, каква изненада! Не съм очаквала това от тебе – ти да снасяш яйца! Много съм учудена! Шарената кокошка си помислила: – Е, как да не снасям! Нали и аз съм кокошка. Какво толкова чудно има?

Минавали дни, радвала се шарената кокошка на изобилие от красиви яйца. Опитала се да покудкудяка, за да й обърнат внимание, но напразно. Спирал се по някой от време на време, поглеждал и отминавал. Само толкова. Никой нищо не купувал. Дори не питал дали се продават. Размислила се шарената кокошка: – Защо така? Сестра ми като започна да снася, окряка света. Хората й обръщат внимание, стопанинът – също. Аз й помагах, радвах и се. Сега като снесох много повече и някои дори по- шарени яйца, всички се правят, че нищо особено не се е случило. Ще питам стопанина.

И отишла да пита.

– Прекрасни са яйцата ти – отговорил стопанинът – но защо ти е да крякаш като другите? Не само сестра ти, виж колко още други кокошки в курника крякат като снесат яйце. И какво от това? То е естествено – кокошките снасят яйца. Ти направи друго – опитай се от красивите яйца да измътиш пиленца, отглеждай ги, ти го можеш! Така хем ще те забележат, хем ползата ще е по- голяма. Затова и не продавам яйцата ти. Те не са за продан.

Разбрала шарената кокошка и спряла да кудкудяка. Снасяла си чудните яйца и ги мътела. От тях се излюпвали малки шарени пиленца, които тя хранела, обучавала и възпитавала, че когато станат големи и и започнат да снасят яйца, да не си губят силите в крякане, а в съзидание и творчество.

Хората започнали да идват при стопанина и да искат да си купят пиленца. Така станала известна шарената кокошка – не с яйцата, а с чудесните пиленца. Те се превръщали в съвсем различни „мъдри” кокошки, знаещи истината, че яйцата са не само за гледане, а и за мътене.

Ще попитате, какво станало с бялата кокошка? Ами, не е много ясно, защото един ден тя се обидила на шарената, че вече не иска да и слуша крякането, защото има други по- смислени занимания.

Поуки от историята:

„Много пара в свирката, малко тяга в локомотива.”

„Всяка коза за свой крак”

„Сръднята хляб не дава.”

„По плодовете ще ги познаете.”/В случая – по пиленцата/

„Всеки предполага, Господ разполага.”

Всяка прилика с действителни лица и герои е случайна.

Comments are closed.