A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

В ГРАДИНАТА НА МОЯТА ДУША…

Приятели, днес, докато си събирам листата от ореха в градината, ми „хрумнаха“ следните „мъдрости“:
От известно време се опитвам да бъда по- ефективна в ежедневните си заетости, за да си освобождавам време за „духовна работа“, т.е. неправене. Виждам, обаче, че както и да си нареждам приоритетите /това вече съм го осъзнала и отработила/, все не свършвам кой знае колко и все ми остават задачки и за следващия ден и така… до безкрай. То, че времето се свива все повече, е ясно и все по- малко можем да пребиваваме в третоизмерните реалности и да се занимаваме с третоизмерни дейности – и това ми е ясно. Обаче осъзнах, че ако в това, което се опитвам да направя сама присъединя още някой/някои, то ще свършим доста повече. А докато работим заедно, ще си се учим един от друг, ще се забавляваме и така ще си вършим и „духовната работа“. Има едно условие: хората, с които работиш да са в твоите енергии – не с твоето мислене, а с твоята енергия, за да се усещате. Тогава не се „губи време“ в приказки, разбирания, уточнявания и т.н. Всичко е ясно с един поглед и общуването е тип „телепатично“. По този начин се свършва мноооого работа за малко време и по най- добрия начин.
Е, хора, хайде да се намираме по енергии!
И като се намерим да правим нещата заедно, независимо какво следва от това!
Да излезем от модела “ работя нещо в трето измерение /за пари или нещо друго/ и после ставам „духовен“ – медитирам, играя йога и т.н.“
Свързвайки се със себеподобни по енергия хора всичко тече заедно и каквото и да правим, то включва в себе си цялото добро – и пари има, и духовност, и работа се върши. Но трябва смелост! Смелост да оставаме заедно като се намерим! Да СМЕ ЗАЕДНО, независимо какво правят и ни говорят другите. Вярвам, че все повече ще успяваме в това!

Забележки: „Духовен“ го слагам в кавички, защото то чиста духовност, докато си във физическо тяло…май трудна работа.

А преди няколко месеца, когато пак работех под ореха в градината, ми „хрумнаха“ следните стихове:

В градината на моята душа

В градината на моята душа се свих,
Сама съм
И е тихо, тихо…
Смълчана съм, без маска и без грим
И никой не ме търси,
Само моят стих
Почуква лекичко,
Открехва си вратата,
На пръсти влиза
И до мен присяда, кат жених,
Дошъл да ми целуне пак ръката,
С която да извая Теб в триптих,
За да населя моята градина на душата.

Диана

Comments are closed.