В ГРАДИНАТА НА МОЯТА ДУША… « Център Идея Вита

Танци

За деца и родители

Translate

Translate »
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish

В ГРАДИНАТА НА МОЯТА ДУША…

Приятели, днес, докато си събирам листата от ореха в градината, ми „хрумнаха“ следните „мъдрости“:
От известно време се опитвам да бъда по- ефективна в ежедневните си заетости, за да си освобождавам време за „духовна работа“, т.е. неправене. Виждам, обаче, че както и да си нареждам приоритетите /това вече съм го осъзнала и отработила/, все не свършвам кой знае колко и все ми остават задачки и за следващия ден и така… до безкрай. То, че времето се свива все повече, е ясно и все по- малко можем да пребиваваме в третоизмерните реалности и да се занимаваме с третоизмерни дейности – и това ми е ясно. Обаче осъзнах, че ако в това, което се опитвам да направя сама присъединя още някой/някои, то ще свършим доста повече. А докато работим заедно, ще си се учим един от друг, ще се забавляваме и така ще си вършим и „духовната работа“. Има едно условие: хората, с които работиш да са в твоите енергии – не с твоето мислене, а с твоята енергия, за да се усещате. Тогава не се „губи време“ в приказки, разбирания, уточнявания и т.н. Всичко е ясно с един поглед и общуването е тип „телепатично“. По този начин се свършва мноооого работа за малко време и по най- добрия начин.
Е, хора, хайде да се намираме по енергии!
И като се намерим да правим нещата заедно, независимо какво следва от това!
Да излезем от модела “ работя нещо в трето измерение /за пари или нещо друго/ и после ставам „духовен“ – медитирам, играя йога и т.н.“
Свързвайки се със себеподобни по енергия хора всичко тече заедно и каквото и да правим, то включва в себе си цялото добро – и пари има, и духовност, и работа се върши. Но трябва смелост! Смелост да оставаме заедно като се намерим! Да СМЕ ЗАЕДНО, независимо какво правят и ни говорят другите. Вярвам, че все повече ще успяваме в това!

Забележки: „Духовен“ го слагам в кавички, защото то чиста духовност, докато си във физическо тяло…май трудна работа.

А преди няколко месеца, когато пак работех под ореха в градината, ми „хрумнаха“ следните стихове:

В градината на моята душа

В градината на моята душа се свих,
Сама съм
И е тихо, тихо…
Смълчана съм, без маска и без грим
И никой не ме търси,
Само моят стих
Почуква лекичко,
Открехва си вратата,
На пръсти влиза
И до мен присяда, кат жених,
Дошъл да ми целуне пак ръката,
С която да извая Теб в триптих,
За да населя моята градина на душата.

Диана