КАКВО ПРАВИТЕ С ЖИВОТА СИ, ХОРА?! « Център Идея Вита

Танци

За деца и родители

Translate

Translate »
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish

КАКВО ПРАВИТЕ С ЖИВОТА СИ, ХОРА?!

Най- добрият начин да разбереш какво правиш е да се „отдръпнеш” и да се погледнеш от страни, като страничен наблюдател. Тогава всичко „лъсва”, можеш да си обясниш нещата, да ги огледаш хубаво, да си вземеш решенията и което не ти харесва, да го промениш. Има и друг начин – някой доброжелател, приятел или гуру да ти каже или покаже, но това много малко хора го приемат. На практика – не работи.Първото е по- шансово.

Всички, които работят върху себе си и със себе си, вече е добре да са наясно, че е изключително „здравословно” и необходимо от една страна ежедневно да сме „включили” страничния наблюдател, за да не вършим „глупости” /разбирай баналности и повтаряне на стари модели/, а от друга страна – на определен период от време ние, които живеем във въртележката на големите градове да излезем от нея някъде по- далеч, сред природата и да погледнем живота си от страни, а всъщност и от по- високо. Та поглеждайки по този начин, през такъв общодалекоглед и виждайки картината, ми идва да изкрещя така, че за миг земята да изтръпне.

Какво правите с Живота си, хора?!

Спрете се! Стига сте бързали! Стига сте тичали като обезумели! Огледайте се какво се случва около вас, над вас, във вас! Ослушайте се! Отпуснете се, усетете се, погледнете се в огледалото / в пряк и в преносен смисъл/, вижте се, разберете се! Свържете се с душата си и се запитайте: Какво правя? Как живея? Защо го правя така? Защо живея по този начин? Това ли искам? Радвам ли се? Щастлив ли съм? Кого обичам и кой ме обича? Ако реша да напиша приказката на живота си, това ли ще е моята приказка? Така ли ще изглежда, както живея сега?

Сигурна съм, че мнооого от вас ще кажат, че не е това, което искат, което мечтаят и че приказките им биха били други. Тук следва едно голямо „АКО” и се започва: имах повече пари, по- хубава работа, по- голям дом, по- хубава кола, по- добър мъж/добра жена, по- малък кредит от банката, живея в по-богата и „грижлива държава”…и т.н…. до безкрай.

А кой ти пречи да ги имаш?

Кой ти пречи да живееш в твоята приказка? Та нали там ти си разказвачът, ти си главният герой, ти си избираш замъците, райските градини, езерата със златни рибки, принцесите и принцовете, триглавите лами, пещерите със съкровища… Каквото си избереш, в това и с това ще живееш.

Истината е, че най- голямата пречка сме си самите НИЕ – мисленето ни, страховете ни, липсата на вяра и невежеството. Невежество по отношение на това, какво сме като човеци, как сме устроени, как „работим”, как се управляваме, как си създаваме програмите и как те после ни „вкарват във филми”. Ние не сме просто човеци. Ние сме повече от човеци. Кога ще го разберем и най- вече ще го повярваме? Ако разберем и започнем да управляваме самите себе си, тогава ще разберем и как е устроен света, вселената – всичко. Защото ние сме част от това всичко и законите, които важат за нас, важат и за останалото всичко.

Интересно ми е как има хора, които на думи знаят доста за света и вселената, а не прилагат нищо от това върху себе си. Все едно, че това не ги засяга лично. Все едно те са нещо друго, някакво изключение. Няма такова нещо! Всичко е ЕДНО!.

Какво, че четеш? Какво, че ходиш на семинари и знаеш? Какво, че говориш? Като не прилагаш в живота си. Колко е говорил, показвал и Учителят Петър Дънов, че „Прилагане трябва”.

Как ще живееш в приказката, като дори не си правиш труда да я напишеш на лист хартия?

А е много просто: измечтай си приказката; напиши я; повярвай в нея и започни да  я живееш! Непременно започни да я живееш! Още сега! Ще видиш как после всичко си идва на мястото и цялата Вселена се втурва да ти помага да живееш в твоята приказка.

Преди няколко дни чух от една чудесна девойка следния отговор: „В момента чакам да ми се случи нещо хубаво”. Въпросът беше с какво се занимава сега.

Аха, казах си, сега се „занимава” с чакане. И не се стърпях да попитам от кога „се занимава” с това. Оказа се, че от няколко месеца.

Много странно „занимание”. Обаче, гледам, че и други го практикуват. Чакат. И си седят в нищото. Не че чакането и седенето в нищото са лоши неща, напротив. Те са част от процеса на сътворението на приказки, стига да знаеш кога, колко и какво да чакаш. Първо е добре да си написал сценария, да си го измечтал, извизуализирал, после да си му повярвал и докато „чакаш в нищото”, поне се оглеждай за знаци, че току- виж си пропуснал отговора на Вселената и ще има да си чакаш и да се надяваш… То вярно, че надеждата умира последна, но е така, защото обикновено ние „си заминаваме” преди нея. Защото някои хора се „занимават с едно голо чакане”. Така не става. „ПРИЛАГАНЕ ТРЯБВА”.

Аз от няколко години живея в приказки и много от вас, които ще прочетете това, го знаят. Дори сте участвали или участвате в тези приказки. Прекрасно е, нали? Познавам и други хора, които го правят. Не ми харесва само, че сме още малко, по- малко, отколкото ми се иска и затова пиша и крещя:

ХОРА, НАПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ ПРИКАЗКА!

Ако всеки от вас го направи, или поне повечето, целият свят ще стане приказен.

А какво по- хубаво от това?

 

Светъл Празник!

 

Диана