A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

ЗА ГОВОРЕНЕТО, ПРАВЕНЕТО, МАТЕРИЯТА И ДУХА

/Мои днешни мисли и размисли/

 

Една мисъл „ми влезе” в главата днес: „Който много знае, той не говори.” Да, май наистина е така. Той прави нещата на други нива. Тези, които говорят, знаят малко,  т.е. имат ограничени знания. Обаче пък, добре е да споделяш ограниченото си знание, защото това има кой да го чуе и да го разбере. Колкото по- цялостно знание притежаваш, толкова по- малко хора ще те разберат като говориш, затова и май няма смисъл много да говориш.

Говоренето е продукт на материята. /Това не знам как го измислих/. То е „инструмент” да се „оправяш” в материалния свят. В духовния свят то не е необходимо. Там се оправяме с „други инструменти”.

Усещам, че колкото повече говоря с другите, толкова по- малко се разбираме. С тези пък, с които се разбираме, сме си се разбрали „по принцип”, веднъж завинаги и с тях пък няма какво да говорим. Не е необходимо. С тях си преживяваме и пребиваваме. /препратка към статията за сродните души – http://idea-vita.com/?p=2307/.

В тази връзка, с говоренето де, забелязвам, че в момента има някакъв „бум” на хора, които създават в интернет пространсвото духовни центрове и фондации с нестопанска цел „на килограм”. Стана „модерно” с такива „средства” много хора да се опитват да споделят ограниченото си знание, а някои и опит. Няма лошо – факти и процеси. Само, че прави ми впечатление, че 99 % от тези споделящи, които познавам /дали е представителна извадка, не знам/, го правят без да са си научили уроците в материята или матрицата /както се изразяват/, без да са разбрали и усвоили „правилата на играта” на материалния свят, а точно обратното. Понеже са били „лоши ученици”, сега са уволнени от добре платена работа, имат непосилни дългове към банките /взети за изграждане на някакъв висящ материален стандарт или дейност, която не им е „в Пътя” и т.н./, разпадат се семействата им, нямат пари и средства и … да не изброявам повече. И такива хора, увлечени от „модерното” се втурват да създават виртуални духовни центрове, фондации, сайтове и блогове, фейсбук страници и групи с цел препитание в материята. Разбира се, че във виртуалния свят е по- лесно. Там за 10 мин. можеш да се „сдобиеш” с духовен център. И то съвсем безплатно. Е, с фондация е малко по- трудно, но срещу 150 лв и след две седмици чакане – става. Пишеш едни красиви вдъхновени послания и все едно надуваш шарени балони. Добре е, ако си оставаш с красотата на балоните, но обикновено за тях почваш да връзваш едни кошнички, които започваш да пълниш с чисто материални неща – продукти, семинари, промоции, пари и така започваш да си играеш на „духовен бизнес”. Лека- полека забравяш, че всичко ти се крепи на балоните с въздух и като се пукне балончето /а се случва и всичките наведнъж/, се сърдиш на хората и на света. В момента в интернет пространството е пълно със сайтове, блогове и фейсбуци с такива шарени балони, на които обаче висят доста големи и доста пълни кошници. Има дори създадени цели „виртуални холдинги” от уж различни неща, ама отзад стои един човек, който ги е „навързал” като марионетки и играе „Властелинът на пръстените”.

Всичко това е „духовен бизнес”. Само, че тези две думи сложени една до друга са лишени от съдържание и смисъл, защото няма такъв свят, в който да може да съществува такава „креатура”. Има материален или физически и духовен свят. /Има и други, но да не задълбаваме, защото на повечето и с тези двата ни е сложно да се оправяме/.

Това за мен си е друг опит за игра в материята, но „под духовно прикритие”. Като нашумялата реклама на „Кока- кола” за добротворците. Смях.

Не става така, приятели. Сами си слагате динената кора и се пързаляте по нея, а после се чудите защо не се получава. /Това е съвет за тези, на които вече им гръмнаха балоните/.

Ако не ти „върви” в материалния свят, с духовен център няма как да „оправиш” нещата. Губиш си времето и енергията. Дошли сме на Земята да се оправим с материята, да си научим първо тези уроци и не се ли оправим, нека не пипаме „духовното”. Стават „карикатури” и пак се връщаме в материята. Стъпала не се прескачат. Няма как. Не става. Спомням си за думите на Норбеков за единия милион. Прав е човекът. Проверих го. Направи един милион със собствен труд в материята и тогава можеш да кажеш, че си „разбрал играта”. Тогава по-лесно минаваш на другото ниво – да осъзнаеш, че с тези пари не можеш да си купиш нищо истинско – никаква добродетел. Това не се купува с пари. В този момент, когато си „на върха” на материята, Бог обикновено ти „праща” някакъв знак, който като ритник те „изстрелва” право в Духовния свят. Като се „видиш в небрано лозе”, лека- полека се връщаш и почваш да си вървиш по духовния път или по Пътя на душата, както си трябва. Ти си „готов” за духовното и материята вече „не ти е тръпка”, там не ти се играе, не ти е интересно и не се „изкушаваш”. Бил си там, научил си играта, разбарл си, че го можеш. Дори можеш осъзнато да се връщаш, когато решиш, за да показваш на други, че има и „друга игра”.

Всеки Свят си има игра и правила – закони.Тези  закони са безкомпромисни. Изключения не се допускат. Това, което мисллим, че е случайност или изключение в един свят, обикновено е правило или закон в друг, за който ние още не знаем.  Приложено към материята и духовността – много пъти съм „откривала” как „случайни” неща в материята са закономерности в духовен план.

Та, за говоренето беше думата.

И аз имам ограничено знание, след като ви говоря /пардон, пиша/ тези неща. Позволявам си да го правя:

Първо, защото съм „минала доста успешни уроци” в материята, научила съм играта и съм показала, че съм добър играч. /доказателствата се виждат, слава Богу/.

Второ, защото гледам как приятели около мен са нещастни и ми се иска да помогна, като споделя опит. Всеки, който поиска мнение или съвет, естествено, че го давам, просто сега „задълбах” малко повече. И защото наистина ми се иска вече във времето, в което живеем да има мноооого повече осъзнати хора, тръгнали по Пътя на душата си, а не играещи „духовни игрички”.

Сега се опитвам да си уча уроците в Духовния свят и от време на време използвам и игрите в материята, „за да не губя тренинг”. Но в Духовния свят ми е много по- интересно. И как да не е, тъй като той включва материалния в себе си /като матрьошка/, но пък има много повече свобода за Душата и простор за Духа. С „инструменти” като интуиция, ясно знание, ясно виждане или чуване, усещане на енергията, телепатия и др. подобни, материалния свят вече е разкодирана стара играчка, а ти от чирак си се превърнал в калфа и можеш да я поправяш и променяш, ако поискаш. Тук правя забележка, че аз не владея всички изброени по- горе инструменти. Аз се опитвам да  говоря, когато питам, за да се уча или когато отговарям, за да се учат други. Все по- малко си позволявам да говоря „за спорт”.

Хубаво е човек да внимава с говоренето, балоните, играчките и кошниците.

 

/Споделям тези свои наблюдения от позицията на собственик на „кошници”, здраво вкопани в земята под формата на сгради – центрове и тук- там украсени с по някой шарен балон, ха, ха, ха/.

/Всички съвпадения с лица, събития и факти не са случайни, за съжаление, а си е чиста реалност. Който се припознае, може да се замисли./

 

Диана Митева, 12.04.14

Comments are closed.