ЗА ГОВОРЕНЕТО, ПРАВЕНЕТО, МАТЕРИЯТА И ДУХА « Център Идея Вита

Танци

За деца и родители

Translate

Translate »
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish

ЗА ГОВОРЕНЕТО, ПРАВЕНЕТО, МАТЕРИЯТА И ДУХА

/Мои днешни мисли и размисли/

 

Една мисъл „ми влезе” в главата днес: „Който много знае, той не говори.” Да, май наистина е така. Той прави нещата на други нива. Тези, които говорят, знаят малко,  т.е. имат ограничени знания. Обаче пък, добре е да споделяш ограниченото си знание, защото това има кой да го чуе и да го разбере. Колкото по- цялостно знание притежаваш, толкова по- малко хора ще те разберат като говориш, затова и май няма смисъл много да говориш.

Говоренето е продукт на материята. /Това не знам как го измислих/. То е „инструмент” да се „оправяш” в материалния свят. В духовния свят то не е необходимо. Там се оправяме с „други инструменти”.

Усещам, че колкото повече говоря с другите, толкова по- малко се разбираме. С тези пък, с които се разбираме, сме си се разбрали „по принцип”, веднъж завинаги и с тях пък няма какво да говорим. Не е необходимо. С тях си преживяваме и пребиваваме. /препратка към статията за сродните души – http://idea-vita.com/?p=2307/.

В тази връзка, с говоренето де, забелязвам, че в момента има някакъв „бум” на хора, които създават в интернет пространсвото духовни центрове и фондации с нестопанска цел „на килограм”. Стана „модерно” с такива „средства” много хора да се опитват да споделят ограниченото си знание, а някои и опит. Няма лошо – факти и процеси. Само, че прави ми впечатление, че 99 % от тези споделящи, които познавам /дали е представителна извадка, не знам/, го правят без да са си научили уроците в материята или матрицата /както се изразяват/, без да са разбрали и усвоили „правилата на играта” на материалния свят, а точно обратното. Понеже са били „лоши ученици”, сега са уволнени от добре платена работа, имат непосилни дългове към банките /взети за изграждане на някакъв висящ материален стандарт или дейност, която не им е „в Пътя” и т.н./, разпадат се семействата им, нямат пари и средства и … да не изброявам повече. И такива хора, увлечени от „модерното” се втурват да създават виртуални духовни центрове, фондации, сайтове и блогове, фейсбук страници и групи с цел препитание в материята. Разбира се, че във виртуалния свят е по- лесно. Там за 10 мин. можеш да се „сдобиеш” с духовен център. И то съвсем безплатно. Е, с фондация е малко по- трудно, но срещу 150 лв и след две седмици чакане – става. Пишеш едни красиви вдъхновени послания и все едно надуваш шарени балони. Добре е, ако си оставаш с красотата на балоните, но обикновено за тях почваш да връзваш едни кошнички, които започваш да пълниш с чисто материални неща – продукти, семинари, промоции, пари и така започваш да си играеш на „духовен бизнес”. Лека- полека забравяш, че всичко ти се крепи на балоните с въздух и като се пукне балончето /а се случва и всичките наведнъж/, се сърдиш на хората и на света. В момента в интернет пространството е пълно със сайтове, блогове и фейсбуци с такива шарени балони, на които обаче висят доста големи и доста пълни кошници. Има дори създадени цели „виртуални холдинги” от уж различни неща, ама отзад стои един човек, който ги е „навързал” като марионетки и играе „Властелинът на пръстените”.

Всичко това е „духовен бизнес”. Само, че тези две думи сложени една до друга са лишени от съдържание и смисъл, защото няма такъв свят, в който да може да съществува такава „креатура”. Има материален или физически и духовен свят. /Има и други, но да не задълбаваме, защото на повечето и с тези двата ни е сложно да се оправяме/.

Това за мен си е друг опит за игра в материята, но „под духовно прикритие”. Като нашумялата реклама на „Кока- кола” за добротворците. Смях.

Не става така, приятели. Сами си слагате динената кора и се пързаляте по нея, а после се чудите защо не се получава. /Това е съвет за тези, на които вече им гръмнаха балоните/.

Ако не ти „върви” в материалния свят, с духовен център няма как да „оправиш” нещата. Губиш си времето и енергията. Дошли сме на Земята да се оправим с материята, да си научим първо тези уроци и не се ли оправим, нека не пипаме „духовното”. Стават „карикатури” и пак се връщаме в материята. Стъпала не се прескачат. Няма как. Не става. Спомням си за думите на Норбеков за единия милион. Прав е човекът. Проверих го. Направи един милион със собствен труд в материята и тогава можеш да кажеш, че си „разбрал играта”. Тогава по-лесно минаваш на другото ниво – да осъзнаеш, че с тези пари не можеш да си купиш нищо истинско – никаква добродетел. Това не се купува с пари. В този момент, когато си „на върха” на материята, Бог обикновено ти „праща” някакъв знак, който като ритник те „изстрелва” право в Духовния свят. Като се „видиш в небрано лозе”, лека- полека се връщаш и почваш да си вървиш по духовния път или по Пътя на душата, както си трябва. Ти си „готов” за духовното и материята вече „не ти е тръпка”, там не ти се играе, не ти е интересно и не се „изкушаваш”. Бил си там, научил си играта, разбарл си, че го можеш. Дори можеш осъзнато да се връщаш, когато решиш, за да показваш на други, че има и „друга игра”.

Всеки Свят си има игра и правила – закони.Тези  закони са безкомпромисни. Изключения не се допускат. Това, което мисллим, че е случайност или изключение в един свят, обикновено е правило или закон в друг, за който ние още не знаем.  Приложено към материята и духовността – много пъти съм „откривала” как „случайни” неща в материята са закономерности в духовен план.

Та, за говоренето беше думата.

И аз имам ограничено знание, след като ви говоря /пардон, пиша/ тези неща. Позволявам си да го правя:

Първо, защото съм „минала доста успешни уроци” в материята, научила съм играта и съм показала, че съм добър играч. /доказателствата се виждат, слава Богу/.

Второ, защото гледам как приятели около мен са нещастни и ми се иска да помогна, като споделя опит. Всеки, който поиска мнение или съвет, естествено, че го давам, просто сега „задълбах” малко повече. И защото наистина ми се иска вече във времето, в което живеем да има мноооого повече осъзнати хора, тръгнали по Пътя на душата си, а не играещи „духовни игрички”.

Сега се опитвам да си уча уроците в Духовния свят и от време на време използвам и игрите в материята, „за да не губя тренинг”. Но в Духовния свят ми е много по- интересно. И как да не е, тъй като той включва материалния в себе си /като матрьошка/, но пък има много повече свобода за Душата и простор за Духа. С „инструменти” като интуиция, ясно знание, ясно виждане или чуване, усещане на енергията, телепатия и др. подобни, материалния свят вече е разкодирана стара играчка, а ти от чирак си се превърнал в калфа и можеш да я поправяш и променяш, ако поискаш. Тук правя забележка, че аз не владея всички изброени по- горе инструменти. Аз се опитвам да  говоря, когато питам, за да се уча или когато отговарям, за да се учат други. Все по- малко си позволявам да говоря „за спорт”.

Хубаво е човек да внимава с говоренето, балоните, играчките и кошниците.

 

/Споделям тези свои наблюдения от позицията на собственик на „кошници”, здраво вкопани в земята под формата на сгради – центрове и тук- там украсени с по някой шарен балон, ха, ха, ха/.

/Всички съвпадения с лица, събития и факти не са случайни, за съжаление, а си е чиста реалност. Който се припознае, може да се замисли./

 

Диана Митева, 12.04.14