„ЗА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ, Е НЕОБХОДИМО ДА СЛУЖИШ НА ЖИВОТА“ « Център Идея Вита

Танци

За деца и родители

Translate

Translate »
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish

„ЗА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ, Е НЕОБХОДИМО ДА СЛУЖИШ НА ЖИВОТА“

„ЗА ДА СИ ЗДРАВ, ЗА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ, Е НЕОБХОДИМО ДА СЛУЖИШ НА ЖИВОТА, НА БОГ, НА ТВОРЕНИЕТО.“

Това е мисълта, с която се събудих и продължих споделено с вас да размишлявам.
Ако служиш само на себе си – не става. Ако дори служиш на семейството си – пак не става. Времето е такова. Необходимо е служене и за всички и за общо благо.

На хората сега им се случват какви ли не житейски неща, които ги вадят от илюзиите, от коловозите им, от „затворите“ им и те се чудят „Защо?“

И почти всички негодуват, недоволстват, озлобяват се. Не разбират защо им се случва.

А всяко нещо е за добро. Стига да го видиш и да го разбереш.
Дори и най- голямата човешка трагедия, на друго ниво, има смисъл и дори носи добро и полза. Това друго ниво е нивото на душата.

Но хората си остават в човешките неща и не искат да видят „отгоре“ или поне да погледнат „нагоре“.

Всеки ще си „изпати“ каквото трябва, за да се научи да вижда доброто във всичко, което му се случва.

А как става? – Като се смириш, като приемеш ситуацията и последствията, и се опиташ да разбереш какъв е урокът, т.е. ползата от това за теб и за другите.
Винаги има полза /в смисъл, че се ползваш, че е опит/ и винаги е за добро.

Животът ни е даден, за да се учим и всеки, който „затъне и зацикли“ на едно място /а някои го правят с години/, го разтърсват отвън я с някоя болест, я с някоя злополука, я с природно бедствие. Когато е по- масово, е още по- трудно да се види ползата и доброто, защото хората се обединяват в негодуванието и търсенето на вина и винаги намират причините извън себе си – природата, кмета, държавата и т.н. до безкрай.
До сега не съм видяла и чула някой пострадал в бедствие в България да се изправи и да каже „Аз съм си виновен, защото…“. Напротив. Преди дни чух да се обвиняват доброволците в Мизия, че не работели достатъчно, че били малко, че кмета бил виновен, че държавата не давала пари, че ….
Ех, хора, дори, когато ни ограбят, набият или излъжат, пак ние сме си виновни.
Кога най- сетне ще го разберем?
Всъщност, познавам известно количество хора, които го разбират и го живеят. Аз също имам известен опит, затова и си позволявам да ги пиша тези неща. Примери мога да давам и давам на хората, които искат да чуят и да разберат. Малко, обаче разбираме от казване. Включвам тук и себе си. Колко човешки страдания ми бяха нужни, за да стигна до тези изводи и да ги живея!
Общото между хората, които разбират, че всеки човек твори собствения си живот и живеят с това е, че сме „здрави, богати и щастливи“ , както се изразява нашият приятел Георги Изворски. /От него пък що неща съм научила, но това е друга тема./
А другите, които не искат да живеят по този начин са „болни, бедни и нещастни“.
Е, приятели, изборът е ваш/наш. Каквото избираме – това и се случва. Закон. Природен. Вселенски. Не можем да го отменим. Можем само да го разберем и да го следваме, за да сме „здрави, богати и щастливи“ ВСИЧКИ.

ДИАНА