A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

За пиленцата, лебедите и космическите ракети

Диана Митева

В нашето кокоше семейство – петел и кокошка се роди пиленце. Едно такова по- големичко от обикновените пиленца, по- оформеничко, но и по- тъмничко на цвят, с по- различно изражение на личицето и мнооого ревливичко. Кръстницата – една добра и мила кокошка веднага го хареса и каза, че по- хубаво пиленце не е виждала. Било по- тъмничко, заради тъмните пера на баща му- петела.

Започнахме да отглеждаме това пиленце както си му е редът, по пилешки. Да, ама лека- полека пиленцето започна да прави едни неща, които изглеждаха странно пилешки – от черничко и тъмничко стана златно русичко, започна да гледа странно- втренчено когато някой се кара или спори и да не се усмихва на този човек, все едно му е сърдито. Като проходи, започна да се загубва. Това ще рече да не присъства там, където възрастните очакват да е или където са го оставили. Загубваше се навсякъде – в детската градина, на улицата, на плажа, в магазина – просто за миг и изчезваше, сякаш беше с шапка- невидимка. Добре, че след време го намирахме, или по- скоро то позволяваше да го намерим, че иначе някой от нас кокошите родители да се е споминал поне от инфаркт. Пиленцето много, ама много обичаше животните – като срещне божи кравички ги  прибираше в джоба на панталончето да са си с него, завиваше яйцата на охлювите с тревичка да не им е студено, като срещне бездомно коте или куче, го взимаше и го приютяваше в двора и ставаше техен приятел. Даваше своята храна на животните и ние- родителите постоянно му се чудехме от къде взима тази енергия, като почти нищо не ядеше. Големи драми ставаха в часовете на хранене, стигаше се до наказания с чиния в ръце пред вратата на двора да стои, докато не си изяде храната. Кокоши простотии – не всеки може да яде кокошата храна, както разбрахме по- късно.

Тръгна пиленцето на училище и драмите се заредиха като сериал – отива кокошката да го вземе след училище, пиленцето го няма. Няколко пъти с полиция го намират в някоя градинка или на гости при приятел. В училище започва да го боли глава от виковете и крясъците на другите пиленца и пилешкия персонал. Започва да му тече редовно кръв от носа, да вдига кръвното налягане и др. подобни здравни безумия за пиленце. Отказваше да ходи на време на училище, но пък не бягаше от час, като други пиленца. Кокошия персонал негодува, че това пиленце не е като другите и не знае какво да го прави. Набеждават пиленцето за черна овца и започват да се държат с него като с овца. Много страдания се заредиха за пиленцето. Едновременно с това, обаче съвсем само и ненадейно пиленцето започна да говори чужди езици и то толкова убедително, че пилешкия персонал реши, че пиленцето е живяло преди в тези държави. Този феномен беше странен и за кокошето семейство- родители, които останаха като гръмнати след обяснението на пиленцето, че тези езици ги учи много лесно, по негова си система от детски филмчета. След това пиленцето само започна да рисува църкви и манастири, лунни пейзажи, да пише стихове на 7 години, да разказва за планетите и космоса и разни други свръх пилешки неща.

Сменяха се училища и страданията на пиленцето се увеличаваха. Колкото повече растеше, толкова повече го смятаха за черна овца. На всичко отгоре и като за капак, майка му се разболя от „нелечима” болест и то съвсем помръкна и се скри. Скри се в едни други светове, различни от пилешкия, където можеше да бъде себе си.

Едно лято, обаче, както си беше средничко на ръст и незабележимо, изведнъж пиленцето стана голямо, направо гигантско пиле, в сравнение с родителите си. Порасна с 10 см само за няколко месеца и така щръкна над пилешкото общество, че вече започнаха явни съмнения това дали наистина е пиле?

Отговорът го намери майка му, вече на края на силите си, преди да реши да се върне от там, където се беше запътила – това не е пиленце, това е лебед! Голям, красив бял лебед. Че е голям, красив и бял вече се виждаше от всички, но колко още усилия бяха необходими да се разбере, че лебедите освен че ходят, са прекрасни плувци и летят красиво и високо, че изминават дълги разстояния, разчитайки единствено на себе си и ятото.

Започна кокошката- майка да чете книги за лебеди, да ходи на семинари, курсове и обучения и да споделя с бащата- петел, който в началото не искаше и да чуе, че от него вместо пиле, се е пръкнал лебед. Обаче пилето сложи точка на всякакви съмнения за произхода и вида си съвсем категорично и случайно, като попадна на една републиканска олимпиада по езици и я спечели. Няколко месеца по- късно, пак само се сдоби с две отлични дипломи, които му отваряха врати към света, ако решеше да го опознава. Тогава и самото пиле разбра, че е лебед, попаднал в пилешки свят и на каквито и съревнования с пилешко ходене да го подлагат, те не са интересни, когато имаш способността да плуваш и летиш.

Много странно наистина, как в кокоше семейство Бог е решил да изпрати лебед?!

Поне пате да беше изпратил. То е плуващо пиле. Някак по- разпознаваемо щеше да е. Пък и по- лесно за родителите да се научат да плуват с него. А така се налага да се учат и да летят, което е доста по- трудно за кокоше семейство. Хубавото е, че се разбра и за други подобни истории. Някои родители дори си отглеждат космически ракети, мислейки че са лебеди.

 

Е, мили родители, сега има много възможности навреме да се разбере какво си отглеждате и да го правите адекватно за благото на детето, на цялото семейство и на общото. Добре е и ние, родителите да разберем какви точно сме – кокошки, патици, лебеди или ракети. Едва ли Господ се е объркал като ни изпраща такива деца.

 

Продължение на темата всяка неделя от 10.30 ч в „Идея Вита” – на Училището „Готини родители” – „Комуникацията родител – дете”

 

Comments are closed.