За пиленцата, лебедите и космическите ракети « Център Идея Вита

Танци

За деца и родители

Translate

Translate »
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish

За пиленцата, лебедите и космическите ракети

Диана Митева

В нашето кокоше семейство – петел и кокошка се роди пиленце. Едно такова по- големичко от обикновените пиленца, по- оформеничко, но и по- тъмничко на цвят, с по- различно изражение на личицето и мнооого ревливичко. Кръстницата – една добра и мила кокошка веднага го хареса и каза, че по- хубаво пиленце не е виждала. Било по- тъмничко, заради тъмните пера на баща му- петела.

Започнахме да отглеждаме това пиленце както си му е редът, по пилешки. Да, ама лека- полека пиленцето започна да прави едни неща, които изглеждаха странно пилешки – от черничко и тъмничко стана златно русичко, започна да гледа странно- втренчено когато някой се кара или спори и да не се усмихва на този човек, все едно му е сърдито. Като проходи, започна да се загубва. Това ще рече да не присъства там, където възрастните очакват да е или където са го оставили. Загубваше се навсякъде – в детската градина, на улицата, на плажа, в магазина – просто за миг и изчезваше, сякаш беше с шапка- невидимка. Добре, че след време го намирахме, или по- скоро то позволяваше да го намерим, че иначе някой от нас кокошите родители да се е споминал поне от инфаркт. Пиленцето много, ама много обичаше животните – като срещне божи кравички ги  прибираше в джоба на панталончето да са си с него, завиваше яйцата на охлювите с тревичка да не им е студено, като срещне бездомно коте или куче, го взимаше и го приютяваше в двора и ставаше техен приятел. Даваше своята храна на животните и ние- родителите постоянно му се чудехме от къде взима тази енергия, като почти нищо не ядеше. Големи драми ставаха в часовете на хранене, стигаше се до наказания с чиния в ръце пред вратата на двора да стои, докато не си изяде храната. Кокоши простотии – не всеки може да яде кокошата храна, както разбрахме по- късно.

Тръгна пиленцето на училище и драмите се заредиха като сериал – отива кокошката да го вземе след училище, пиленцето го няма. Няколко пъти с полиция го намират в някоя градинка или на гости при приятел. В училище започва да го боли глава от виковете и крясъците на другите пиленца и пилешкия персонал. Започва да му тече редовно кръв от носа, да вдига кръвното налягане и др. подобни здравни безумия за пиленце. Отказваше да ходи на време на училище, но пък не бягаше от час, като други пиленца. Кокошия персонал негодува, че това пиленце не е като другите и не знае какво да го прави. Набеждават пиленцето за черна овца и започват да се държат с него като с овца. Много страдания се заредиха за пиленцето. Едновременно с това, обаче съвсем само и ненадейно пиленцето започна да говори чужди езици и то толкова убедително, че пилешкия персонал реши, че пиленцето е живяло преди в тези държави. Този феномен беше странен и за кокошето семейство- родители, които останаха като гръмнати след обяснението на пиленцето, че тези езици ги учи много лесно, по негова си система от детски филмчета. След това пиленцето само започна да рисува църкви и манастири, лунни пейзажи, да пише стихове на 7 години, да разказва за планетите и космоса и разни други свръх пилешки неща.

Сменяха се училища и страданията на пиленцето се увеличаваха. Колкото повече растеше, толкова повече го смятаха за черна овца. На всичко отгоре и като за капак, майка му се разболя от „нелечима” болест и то съвсем помръкна и се скри. Скри се в едни други светове, различни от пилешкия, където можеше да бъде себе си.

Едно лято, обаче, както си беше средничко на ръст и незабележимо, изведнъж пиленцето стана голямо, направо гигантско пиле, в сравнение с родителите си. Порасна с 10 см само за няколко месеца и така щръкна над пилешкото общество, че вече започнаха явни съмнения това дали наистина е пиле?

Отговорът го намери майка му, вече на края на силите си, преди да реши да се върне от там, където се беше запътила – това не е пиленце, това е лебед! Голям, красив бял лебед. Че е голям, красив и бял вече се виждаше от всички, но колко още усилия бяха необходими да се разбере, че лебедите освен че ходят, са прекрасни плувци и летят красиво и високо, че изминават дълги разстояния, разчитайки единствено на себе си и ятото.

Започна кокошката- майка да чете книги за лебеди, да ходи на семинари, курсове и обучения и да споделя с бащата- петел, който в началото не искаше и да чуе, че от него вместо пиле, се е пръкнал лебед. Обаче пилето сложи точка на всякакви съмнения за произхода и вида си съвсем категорично и случайно, като попадна на една републиканска олимпиада по езици и я спечели. Няколко месеца по- късно, пак само се сдоби с две отлични дипломи, които му отваряха врати към света, ако решеше да го опознава. Тогава и самото пиле разбра, че е лебед, попаднал в пилешки свят и на каквито и съревнования с пилешко ходене да го подлагат, те не са интересни, когато имаш способността да плуваш и летиш.

Много странно наистина, как в кокоше семейство Бог е решил да изпрати лебед?!

Поне пате да беше изпратил. То е плуващо пиле. Някак по- разпознаваемо щеше да е. Пък и по- лесно за родителите да се научат да плуват с него. А така се налага да се учат и да летят, което е доста по- трудно за кокоше семейство. Хубавото е, че се разбра и за други подобни истории. Някои родители дори си отглеждат космически ракети, мислейки че са лебеди.

 

Е, мили родители, сега има много възможности навреме да се разбере какво си отглеждате и да го правите адекватно за благото на детето, на цялото семейство и на общото. Добре е и ние, родителите да разберем какви точно сме – кокошки, патици, лебеди или ракети. Едва ли Господ се е объркал като ни изпраща такива деца.

 

Продължение на темата всяка неделя от 10.30 ч в „Идея Вита” – на Училището „Готини родители” – „Комуникацията родител – дете”