A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

ЗА ДОВЕРИЕТО

 

ДО ВЕРИЕТО означава ДО ВЯРАТА или всичко, което е необходимо да направиш, за да ти повярват. После е лесно. С Вяра се работи лесно. Има ли Вяра между хората, лека- полека идва всичко останало.

За да спечелиш Доверието на някого е добре да си искрен, истински, себе си, да си с добри намерения, да предлагаш само най- доброто, да правиш за него това, което би направил за себе си, да си честен и да казваш Истината /била тя и само твоята истина/, да си съпричастен и да откликваш на нуждите и потребностите на другите…

Всичко това означава да споделяш СЕБЕ СИ, а когато го правиш и с Любов, Доверието неизбежно идва, настанява се удобно и не си тръгва години, дори цял живот.

Доверие се гради бавно, все по- бавно в света и с хората, сред които „обикновено” пребиваваме. Доверие се гради ежедневно, „зрънце по зрънце”. Доверие се отглежда като цвете и като дете и колко е радостно, колко голямо е щастието, когато израстне, разцъфне и украси отношенията между нас.

„По плодовете ще ги познаете…”, сиреч – по Доверието.

Доверието, като всяка друга добродетел, в човешкия свят се гради върху някаква основа – предварителни аксиоми, вярвания и убеждения за себе си, другите и света.

Осемнадесет години градих Доверие в един свят със стотици, хиляди хора. Около 250-300 от тях ми повярваха и продължават да ми вярват вече над 20 години. Знам го, защото всеки месец получавам една „разпечатка” на това Доверие в „онази” реалност – моята реалност и света, в който пребивавах преди. Мисля си, че това е едно супер постижение – да спечелиш Доверието на стотици хора и то да е живо в продължение на толкова години. Дори ми става странно и необяснимо /за предишния свят де/, как след като излязох от техния живот, тези хора продължават да ми имат Доверие и да ме подкрепят? Някои от тях дори вече не са в България. От тях продължавам да получавам поздрави и пожелания от чужбина.

Тези хора, обаче си останаха засега в предишния ми свят. Никой от тях не пожела да премине границата и да полюбопитства какво друго правя вече аз и защо го правя. Това е заради основата, за която писах по- горе. Промяната на вярванията и убежденията не е лесна работа, от там и пребиваванията в различни реалности.

В Новия свят и Новата реалност, в които започнах да живея от няколко години и Слава Богу пребивавам все по- често, Доверието се гради много по- бързо – понякога дори само с две думи, само с един поглед, но колко е трудно да го запазиш!

Радвам се, че за повече от три години, светът и реалността, наречени „Идея Вита” печелят все повече Доверие. Не казвам хора, защото в тази реалност бройката не е толкова важна, важно е качеството, силата и трансформиращата мощ на Доверието.

Доверяват ни се за качеството на храната в кухнята и продуктите в магазина, за полезността и преживяванията на семинарите, лекциите, заниманията и останалите събития, за книгите от книжарницата и библиотеката /библиотеката пък сме поверили с Доверие на наши приятели/.

Благодаря на всички хора, които ни се доверяват!

Благодаря на всички, на които ние се доверяваме!

Благодаря и на тези, които не ни се доверяват и постоянно ни проверяват, защото така ни помагат да ставаме по- добри и да вярваме в Доброто.

Доверието в Доброто е висша форма на Доверие.

Аз се доверявам на доброто в мен, в теб, във всички хора.

 

Така съм и написала в стихотворението „Правила” от първата ми стихосбирка „Добро утро, Любов”:

 

…Вярвай само във Доброто

и пази се от лъжа,

не допускай колелото

да те завърти сега.

 

Ставай винаги с усмивка

и със песен на уста,

претвори мечтите с Вяра,

щото пътник си в света.

 

А когато се окажеш

Там – от Другата страна,

прошепни си мълчаливо:

„Да, една добра Игра!”

 

Диана Вита /Митева/

Comments are closed.