A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

Поглед към себе си или седмата посока

Чувствам се прекрасно! Аз съм изпълнена с радост! Благодаря ви! Обичам ви!

Защо ви казвам това? Във всеки случай не, за да ви се харесам или защото очаквам нещо от вас в замяна.

Казвам ви го, защото когато и докато го правя, се чувствам чудесно. Тези думи ме вдъхновяват, повишават вибрацията ми, пренасят ме в един друг свят – много по-хубав. Казвам ви го, защото така го усещам. Вие придавате смисъл на моето пребиваване тук и сега. Аз знам, че съм тук, за да бъда с вас, за да споделям с вас и искам да споделям с вас само хубави неща – да ви се усмихвам, да ви благодаря, да пея, да ви обичам.

Това е моят избор. Аз искам това и правя това. Другото вече не ми е интересно.

А представяте ли си, ако всички, или поне по-голяма част от нас направят този избор и започнат „да практикуват” усмивки, любов, благодарност, състрадание, доброжелателност, търпение…? Как ще се промени светът, или може би – в какъв свят ще се пренесем?

Приятели, това е наш избор – мой, твой, негов, неин…

Искате ли сега всеки от вас да направи избор за себе си – напр. докато чета това, да съм усмихнат, изпълнен със симпатия или поне с приемане?

Получава ли ви се?

Напоследък около мен се случват много прекрасни неща, а и неща, които ми дават възможности за развитие, или т.н. „проблеми”. Ето една такава възможност: наскоро, в един и същи ден двама мои близки хора ми споделиха своето „прозрение”, че всичко било безсмислено, че животът нямал смисъл. И знаете ли, вместо да се ядосам, аз се зарадвах, наистина искрено им се зарадвах. Защо ли? Защото разбрах, че точно сега те вече „са узрели” да направят своя избор и това е чудесно. Години са чакали, лутали са се, аз съм им говорила, те са чели и т.н. … и ето, сега е дошъл моментът. Пред тях се открива възможност – да направят избор и да продължат напред, да продължат да се развиват. Това е наистина възможност, а не проблем. И макар, че в момента те не го осъзнават така, аз им помагам да го направят. И не само аз, а и други приятели, които са минали по този път и с радост са готови да помагат.

И така – когато стигнем до осъзнаването, че нищо няма смисъл, ние сме стигнали до кръстопът. Едната възможност е да изберем да продължим напред, но изкачвайки стъпало, или стъпала, другата възможност е „да кривнем в гората” и да се скрием, третата възможност е да се върнем назад, като преди това стоим и чакаме, и страдаме… Може би има и други варианти… Това, което е важно е, че само един път води напред, само едно решение води до развитие – това е пътят със стъпалата. Път напред, без да изкачим стъпала вече е невъзможен.

Comments are closed.