Защо е толкова трудно да осъзнаваме себе си? « Център Идея Вита

Танци

За деца и родители

Translate

Translate »
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish

Защо е толкова трудно да осъзнаваме себе си?

Защото не можем да направим дистанция, да се дистанцираме от нашите емоции, мисли, преживявания.

Ние постоянно се идентифицираме с тях. А това са само някакви части от нас.

Идеята за разделянето, отделянето по време на самонаблюдението – това става с изчакване, успокояване, оставяне на време…

Напр. като си кажем „аз съм тъжен” или „аз съм гневен”, ние се идентифицираме с емоции и чувства. Но като кажа, не Аз а Диана е тъжна, гневна …или просто си го помислим, тогава ние се дистанцираме и поглеждаме от страни. Като направим така, винаги ни идва ново решение, друго решение, друго действие, различно от вече обичайното, от навика ни.

Преди известно време, един четвъртък осъзнах, че съм тъжна. Обикновено, когато се почувствам така, намирам някой, на когото да го кажа, да се оплаквам, да се самосъжалявам. Търся причини около и извън себе си. Понякога се „награждавам” с някоя вредна храна или напитка, която изкуствено да повдигне духа и настроението ми … защото ние постоянно търсим радостта, удоволствието, хармонията. Това е присъщо на човека и е хубаво, и е добре, че понякога ни е зле, за да разберем кое е добре.

Какво направих този път? Започнах да се самонаблюдавам и да регистрирам как говоря, какво правя. Реших и си затворих устата за маловажни неща, започнах повече да слушам, да се вслушвам в себе си, в тялото си и след известно време знаете ли какво установих? Че изобщо няма причина да съм тъжна, че някаква част от мен просто ме е подвела, направила си е шега и аз съм се поддала, идентифицирала съм се с нея. А в действителност всичко си е О.К. Аз съм здрава, нищо не ме боли, всичко си имам, намирам се на прекрасно, топло, чисто и уютно място, работя си това, което ми харесва, около мен са чудесни хора, навън е вълшебна пролет и т.н. Пуснах един диск с киртани – мелодични и хармонични, запях си с тях, усмихвах се и отново животът стана прекрасен!

Т.е. нашите мисли, емоции, състояния – това не сме ние, това не е нашата същност. Те са част от нашата земна натура. Тази част от мен, която наблюдава – това не е моят интелект. Това е навлизане в моята същност. То е нещо, което не осъжда, не е критично, не интерпретира, а е спокойно и доброжелателно. То ме приема и се отнася с мен като с малко дете.

И така – ние можем да решим да не се идентифицираме с нашето тяло, с нашите емоции и мисли. И когато се наблюдаваме, когато се научим да се наблюдаваме, в тишина, отиваме на място вътре в нас, където е нашата същност, в резултат на което ставаме по- тихи и по-любящи.

Забелязвате ли, че аз повтарям – решаваме това, решаваме онова? … Какво означава това – Аз решавам, Аз правя избор, Аз проявявам воля? А волята какво е? Волята е действие. Казват, че мястото, седалището на волята е в ръцете и краката. Те са инструментите на действието. И тук е мястото да направим разлика между желание и воля. Казваме: Аз искам, имам желание да направя нещо, да бъда нещо. Например – Аз искам да имам изправена стойка на тялото. Това е желание, то е само мисъл, в света на мислите и колкото и да продължавам само да си го мисля, да го желая … дали ще получа изправена стойка? Не, няма да я получа. Ще я получа, когато започна да действам, т.е. да проявявам воля. Волята е нещо, което ни кара да реализираме, да проявяваме, да правим видимо…

Прекрасно е да имаме желания, мечти. Това е началото, от там се тръгва, но волята ги реализира. Волята не е нещо напразно. Тя е сила.

Чрез волята ние действаме на физическо ниво, създаваме нови връзки в мозъка, нови неврони, от там – нови мисли, после пак нови действия и така се развиваме…