Упражнение за изправена стойка или хубава /човешка/ осанка « Център Идея Вита

Танци

За деца и родители

Translate

Translate »
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish
CzechCroatianEnglishEstonianFrenchGermanGreekHungarianItalianRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishTurkish

Упражнение за изправена стойка или хубава /човешка/ осанка

Искате ли да имате изправена стойка и хубава осанка? Предполагам, че ДА. И ви предлагам сега да заявите това желание в себе си, после да станете и да започнем заедно да действаме.

Правим упражнение за усещане на правилната, изправената стойка на тялото, на човешката стойка на тялото.

Много бавно главата надолу, раменете се заоблят, гръбнакът се превива прешлен по прешлен, коленете са свити, погледът е в земята и така след време достигаме до пода. Цялото тяло е „прекършено”, виждаме само земята. Отрязани сме от небето, от света наоколо. Представете си, че не можете да се изправите и направете няколко стъпки напред- назад в тази позиция. Какво е усещането? Усетете стъпалата, краката, гърба, ръцете. Опитайте се да се огледате настрани, без да вдигате главата. Вие не можете да я вдигнете. Какво виждате? Какъв е вашият кръгозор? А какво бихте искали да видите?… Вижте, усетете всички ограничения… А сега…решаваме да се изправим. Бавно се отблъскваме от земята, вземаме импулс и свивайки още повече краката в колената, издаваме таза напред и прешлен по прешлен изправяме тялото. Накрая издърпваме назад раменете и изправяме главата…. Как се чувстваме сега? Какво усещаме? Не ни ли се иска да се изправим колкото се може повече, да се разтеглим нагоре?… Усмихваме се… Приятно ни е… Ние сме в позата на човек. Осъзнаваме това. Можем да се обърнем накъдето си поискаме, да видим нещата от високо. Сега сякаш виждаме повече, сега светът изглежда друг. Долу, в позицията подобно на животно, виждахме една част от света. От същия този свят. За нас той беше само това, което виждахме и усещахме. Сега е друго. Виждаме „по- голяма част от тортата”. Можем да видим и небето, ако погледнем нагоре. Не се ли чувствате като мост между небето и земята, като антена? Усещате ли силата в себе си?

Аз към човек. Аз мога, ако реша, да сляза по-близо до земята, но мога да се изправя и по-близо до небето. Аз решавам. Е, нека да решим да сме изправени, като хора. Все пак хиляди години са били нужни на животното да се изправи в човешка стойка, да погледне света по друг начин.

А представете си, ако можехме да виждаме във всеки момент във всички посоки едновременно? А ако можехме да виждаме отвъд мястото, на което сме, а предишни и бъдещи събития?… Някои хора го могат и сега…

Приятели, ние сме космически същества… ние също го можем, заложено ни е… Необходимо е да повярваме, да поискаме и да го развием, т.е. да го проявим.